Бандонеонистът и композиторът Родолфо Медерос е гениален музикант във всеки един смисъл на тази дума. Неговата енигматична личност е оказала дълбок ефект върху тангото, развивайки стил изпълнен с неповторим дух и човешки емоции.Танго идол за мнозина, Родолфо Медерос е също такa биолог, кинодеец, дърводелец, преподавател, колекционер. “Смес от много неща, това съм аз”, казва Медерос, седейки на масата в своето студио, намиращо се на ул. Солис, в една старинна къща. Никое друго определение не би паснало по-добре на този скромен и сдържан брадат мъж.
Роден е в Буенос Айрес, но до 12-годишна възрaст живее в малко градче в предградията близо до железопътната линия. “В семейството ми нямаше музиканти, ако не считаме увлечението на родителите ми... Един ден от другата страна на железопътната линия се засели един поляк и си построи тухлена колиба. Когато завърши строежа го посетихме и за да отпразнува случая той извади от една черна кутия бандонеон, който тогава ми се стори огромен”, разказва Родолфо Медерос.
Оттук нататък следобедите му минавали под магията на този лъскав инструмент пълен с бутони. Майка му му тананикала танго мелодии и така детето оформило първия си репертоар. Малко по-късно родителите му счели за необходимо да му купят бандонеон. Ето какво разказва Родолфо Медерос: “Изпратиха ме да взимам уроци при един маестро, който свиреше в местния оркестър, така че бях подложен на учебните методи от онова време. Но човек е музикант независимо дали се е учил. Аз бях лош ученик. По рождение съм анархист и доста се учих сам, защото факта, че осмината е наполовина на четвъртината, беше за мен безсмислена аритметика. Може да се каже, че от една страна учех музика, а от друга правех музика, което са две съвсем различни неща. Така е с музиката: нотите са там, чакат в мозъка, докато човек не ги вземе и не реши да направи нещо членоразделно и живо.”
През 1962 се мести в Кордоба (Аржентина), където продължава да взима уроци по музика. На 15 годишна възраст започва да свири в местни оркестри. “Помня първия път когато свирих професионално - беше в едно кабаре”, разказва Медерос. “Същата нощ се случи разправия, при което диригента каза: “Продължавайте да свирите”. На такива места спечелих първите си пари. По това време беше нормално в една вечер да свири танго оркестър и джаз група. Наблюдавах тези музиканти, чиито инструменти и специфичен език ми правеха голямо впечатление. Сприятелих се с някои от тях и те често ме канеха да свиря с тях. По този начин открих музиканти, като Чарли Паркър и Стан Кентън. Един ден чух тангото “A Fuego Lento” (“На бавен огън”) на Салган и усетих, че тази музика ми казва нещо. По същото време се появи и емблематичната фигура на Пиацола, който ни приканваше да се впуснем в дълбините на установеното танго и да го преоткрием. Скоро след това, се превърнах в апостол на бунтарския дух", разказва маестрото.
Медерос среща Пиацола, докато учи във Факултета по Биология в Кордоба. По това време, едва 20 годишен, Родолфo Медерос ръководи своя собствена формация - Октетът Нова Гвардия (Octeto Guardia Nueva). Пиацола кани именно този октет да отрие един от концертите му в Кордоба. Претъпканата зала на театър Сан Mартин избухва в бурен аплауз. Същата вечер Пиацола се обръща към своя млад приятел: "Биологията е за биолозитe. Ти си музикант" и го кани в Буенос Айрес, където работят заедно през следващите години.
В края 60-те години Родолфо Медерос прекарва 2 години Париж, след което се връща в Буенос Айрес, където през 1969 е поканен в оркестъра на легендарния Освалдо Пулиезе - един от най-изтъкнатите и до ден днешен композитори и диригенти на аржентинско танго. Той е аранжор и музикант в оркестъра на Пулиезе до средата на седемдесетте години, когато решава да търси своя собствен стил.
Именно желанието да търси новото и да изследва неизвестното позволява на Медерос да се утвърди като една от най-ярките фигури в съврменната аржентинска музика. През 1976 вдъхновен от идеите на Пиацола, Медерос формира групата Generación Cero (Поколение нула), с която експериментира, смесвайки джаз, рок и танго и с която достига международен известност и култов статут сред по-младото поколение в Аржентина.
През 90-те години Медерос се връща към по-традиционното танго, свирейки и записвайки редица албуми с различни формации, включително и в трио със световно известния пианист Даниел Баренбойм (“Mi Buenos Aires Querido”, 1995). Сред тези формации се откроява неговия квинтет (включващ всички музиканти от триото, което пристига в България), чиито албум “Eterno Buenos Aires” получава номинация за наградата “Грами” за танго музика през 2000 г. Още два албума с участието на Медерос са получавали подобни номинации: “Tangos” на дуета Mederos - Brizuela и “Comunidad” на Rodolfo Mederos Orquesta Típica, оркестър под ръководството и с участието на маестрото в типичната формация на оркестрите от Златната ера на тангото. Създаването на този оркестър е тема на филмa “Последният бандонеон”, който зрителите на фестивала “Киномания” имаха удоволствието да видят през 2008 г.Ето какво казва Родолфо Медерос за влиянието, което са оказали въху него големите имена в танго музиката, с които е работил: “Бях омагьосан от музиката на Астор (Пиацола), но с течение на времето стимула, който ми даваше намаля. Заслепен от магията на Пиацола, по онова време не оцених Освалдо Пулиезе. Всъщност отне ми известно време да разбера, че най-същественото за моята работа съм получил от Освалдо.“
Доказателството за статута на Медерос в областта на тангото, както и неговото умение да смесва танго с други ритми и жанрове са многобройните покани, които получава за изяви с известни музиканти в областта на поп, рок и уърлд музиката. Сред тях си струва да споменем съвместната му работа с Мерседес Соса, Луис Алберто Спинетта и Жоан Мануел Серат.
Освен като изпълнител, Родолфо Медерос е известен като аранжор и композитор на широка гама пиеси – от популярни танго произведения, до джаз и симфонични творби за различни инструментални групи. През годините той се утвърждава и като един от най-изтъкнатите преподаватели и автори на текстове свързани с бандонеона, допринасяйки за формирането на много от съвременните млади изпълнители на този инструмент. През 1984 основава със свои колеги Школата за популярна музика Авежанеда, където дълги години преподава “Технически елементи на тангото”.
Днес, Родолфо Медерос е почитан като една от най-значимите фигури на съвременната танго музика. Една истинска легенда на аржентинското танго, която на 17 ноември ще посети София и ще свири на сцената на зала "България". Бъдете там!
