Родолфо Медерос има 6 бандонеона с имена Тимотео, Панта, Алфа, Ел Колорадо, Телмо и Франческо. Може да разпознае всеки от тях със завързани очи.
Панталеон е средното име на Астор Пиацола и Панта е, всъщност, един от бандонеоните на Пиацола. Историята за това как този бандонеон попада в ръцете на Медерос, датира от времето когато той е прилежен ученик по биология в Кордоба, отглежда насекоми в стаята си, и е създал вече своя октет - Octeto Guardia Nueva. Един ден чува по радиото, че Пиацола е в града и ще даде интервю за местаната радиостанция. Това е! Неговият голям шанс! Медерос пристига в студиото точно когато звучи една от неговите композиции. Запознават ги. Пиацола му казва: "Какво правиш в тук Кордоба? Защо не дойдеш в Буенос Айрес?" Година по-късно, Астор се връща в Кордоба за концерт в театъра Сан Мартин и по този случай кани групата на Родолфо Медерос да открие представлението. Претъпканата зала избухва в бурен аплауз. Същата вечер Пиацола се обръща към Медерос с думите: "Биологията е за биолозитe. Ти си музикант". 15 дена по късно Медерос се мести в един пансион в Буенос Айрес, с много надежди и малко пари.
Столицата не го посреща ласкаво: плановете да свири в един спектакъл пропадат, а на всичко отгоре, открадват единствения му бандонеон. Пиацола му предоставя един от своите бандонеони с уговорката да си го вземе, когато Медерос събере пари да си купи нов. С намерението да върне инструмента на собственика му, Медерос дълго време спестява пари за да купи бандонеон, който вижда в една заложна къща. Но когато отива в магазина, друг предмет изложен до въпросния бандонеон привлича вниманието му и разпалва стаявана с години страст: един стар кинематограф. Без да се замисля, Медерос дава всичките си спестявания за него. И това не е само моментно увлечение - всъщност през следващите години Медерос започва да прави късометражни филми. Неговата първа творба получава награда от национален филмов конкурс за аматьори. По това време разбира, че Пиацола всъщност му е подарил бандонеона си.
Панталеон е средното име на Астор Пиацола и Панта е, всъщност, един от бандонеоните на Пиацола. Историята за това как този бандонеон попада в ръцете на Медерос, датира от времето когато той е прилежен ученик по биология в Кордоба, отглежда насекоми в стаята си, и е създал вече своя октет - Octeto Guardia Nueva. Един ден чува по радиото, че Пиацола е в града и ще даде интервю за местаната радиостанция. Това е! Неговият голям шанс! Медерос пристига в студиото точно когато звучи една от неговите композиции. Запознават ги. Пиацола му казва: "Какво правиш в тук Кордоба? Защо не дойдеш в Буенос Айрес?" Година по-късно, Астор се връща в Кордоба за концерт в театъра Сан Мартин и по този случай кани групата на Родолфо Медерос да открие представлението. Претъпканата зала избухва в бурен аплауз. Същата вечер Пиацола се обръща към Медерос с думите: "Биологията е за биолозитe. Ти си музикант". 15 дена по късно Медерос се мести в един пансион в Буенос Айрес, с много надежди и малко пари.
Столицата не го посреща ласкаво: плановете да свири в един спектакъл пропадат, а на всичко отгоре, открадват единствения му бандонеон. Пиацола му предоставя един от своите бандонеони с уговорката да си го вземе, когато Медерос събере пари да си купи нов. С намерението да върне инструмента на собственика му, Медерос дълго време спестява пари за да купи бандонеон, който вижда в една заложна къща. Но когато отива в магазина, друг предмет изложен до въпросния бандонеон привлича вниманието му и разпалва стаявана с години страст: един стар кинематограф. Без да се замисля, Медерос дава всичките си спестявания за него. И това не е само моментно увлечение - всъщност през следващите години Медерос започва да прави късометражни филми. Неговата първа творба получава награда от национален филмов конкурс за аматьори. По това време разбира, че Пиацола всъщност му е подарил бандонеона си.